“Най-голямото откритие беше малък павилион, на брега срещу Джудека, където

“Най-голямото изобретение беше дребен павилион, на брега против Джудека, където актьори и историци са намерили метод да създадат забележима една скрита глава от предишното на България ”, това споделя в публикацията си отдадена на 60-ото Биенале във Венеция Лора Къминг/Laura Cumming, една от най-влиятелните арт критици, оповестена за критик на годината на Press Awards 2024.

Статията излиза единствено в the Observer & the Guardian единствено 2 дни след формалното разкриване на българския павилион. Под заглавие за “Въоръжена защита, репарации и животите на другите: Венецианското биенале 2024 –ревю ” (Armed guards, reparations and the lives of others: Venice Biennale 2024 – review) арт редакторката, която беше измежду първите посетили българският павилион в дните избрани за авансово разглеждане, споделя своята интерпретация на Биеналето и дава рекомендации за “задължителните ” за посещаване павилиони.

Още в подзаглавието на текста Лора Къминг откроява България, като споделя, че 60-ото издание на Биеналето има по-малко искра, повече церемониалност и угриженост, с откровени произведения от Нигерия, България и световния юг, отговарящи на провокативното подзаглавие на фестивала “Чужденци на всички места ”.

Тя разяснява въоръжената защита пред затворения израелски павилион, като споделя: “Шегата е в безсилието на жеста. Павилионът щеше да бъде нападнат и в случай че беше отворен – хиляди художници към този момент на вятъра се пробваха да го затворят посредством отворено писмо до уредниците ”.

Германският павилион не инцидентно демонстрира израелската художничка Яел Бартана, наблягайки, че художниците надали са синоним на народи, и родения в Германия Ерсан Монтаг. “Германия вечно преглежда личното си минало с натрапчиво съзнание ”, отбелязва авторката.

За българския павилион с комисар доктор Надежда Джакова, в който е експонирана творбата на Красимира Буцева, Джулиян Шехирян, Лилия Топузова и куратора Васил Владимиров - “Съседите ”, тя споделя че е нейното огромно изобретение: “Сцената е полутъмна къща от очукани столове, легла с извадени чекмеджета и остарели шкафове, чиито чекмеджета са цялостни с пръст и лишеи, като че ли външното някак си е влезнало вътре. Образи на тъмни гори и реки трептят от време на време по мебелите, от които спорадично се излъчват гласове. Сам ли си ги задействал по някакъв метод?

Това, което чувате, е свидетелството на последните оживели от комунистически лагер за насилствен труд на български остров, затворен едвам през 1989 година Всяка пауза, всяка дума и мирис са безусловно жизненоважни. Вие сте интимно въвлечени в познанието за всичко това посредством материалната сцена към вас – аромата и докосването на всеки предмет, напъването да чуете всеки спокоен глас, изменящата се светлина. Това е най-деликатният и елегичен израз на една ужасна история. ” -

Така Лора Къминг слага България измежду 10-те  задължителни павилиона, дружно с този на Египет, Япония, Англия и други.

Проектът е избран като “вълнуващи разкрития за историята на страната от комунистическата ера, предадени посредством мебелите в характерен български дом ”.

По думите й 60-ото издание на Венецианското биенале е тържествено, загрижено, понякога дидактично. Олигарсите и техните мегаяхти с цвят на борш от дълго време са изчезнали, дружно с очевидното благосъстояние и визитите на звезди – понижени от война, пандемия, строги икономии в духа на времето. Живите художници (и доста от мъртвите, музеизирани в големия централен павилион) са заети с колониализма, миграцията, правата на другите и коренното население, климатичната рецесия и реституцията на предмети от предците.

Българският павилион може да бъде прегледан до 24 ноември в зала “Тициан ” на Център за просвета “Дон Орионе ”.